събота, 27 септември 2025 г.

Мадрид

 На 26.09.2025 г. между полета от Сантяго и този за София разполагах с шест часа, за да видя Мадрид. Центърът му е на приблизително 16 километра от летището, но възможностите за придвижване за няколко - с метро (метростанция "Opera" ще ви отведе точно до Двореца), автобус (200 със сигурност) и таксита с твърда тарифа от 33 евро до която и да е точка на града, което е изгодно предложение, ако успеете да се комбинирате с още двама човека. Ето какво успях да видя:

Катедралата "Алмудена"
Кралския дворец, парка за отдих, сградата на операта и някои впечатляващи сгради наоколо
 Останки от казармите на св. Хил и храма на Дебод
Сградата на църквата "Св. Тереса и св. Хосе" и парка де ла Монтаня




1. Катедралата "Алмудена" носеща името на покровителката на Мадрид. Строена е дълго време, с прекъсвания - от 1879 до 1993 г., когато папа Йоан Павел II я освещава, на което се дължи и статуята в негова памет. Отвън нищо не подсказва, че влизайки, ще видите готически стил, тъй като ексетериорът ѝ е еклектика от неокласика и модернизъм. Витражите, стенописите, статуите и запазените ковчези будят възхищение, но това, което наистина ме накара да затая дъх беше олтарът със статуя на Богородица на ръце с Младенеца. Вдясно от нея се намира огромен орган, за който разбрах в последствие, че е позлатен. Не успях да вляза в криптата, тъй като имаше големи групи туристи, но съм сигурна, че е също толкова впечатляваща, дори подобно на мен да не сте католици.
Входът е безплатен, но е хубаво да се оставят дарения.
 
























2. Кралският дворец, паркът за отдих, сградата на операта и някои впечатляващи сгради наоколо. Дворецът се използва само за държавни церемонии, т.е. кралското семейство не живее там и е собственост на държавата. Разположен е на мястото на крепост от епохата на мюсюлманите. Входът е платен и независимо дали сте си купили билетите предварително или сте оставили да направите това на място, и двете опашки са еднакво дълги - рай за продавачите на вода срещу 1 евро за 500 мл. В горещите дни е спасение. Между двореца и катедралата има алея, водеща до мястото за гледка към столицата от високо, а отстрани ще видите артисти, предлагащи снимки с тях. Паркът за отдих, Parque del Buen Retiro, е огромен и ми се искаше да имам малко повече време за него. Да хапна най-обикновена фокача точно там беше много приятно. Сградата на операта, Театро Роял, е една от най-големите в Европа. Крал Фердинанд VII е този, който е насърчил и подпомогнал нейното изграждане, завършено през 1850 г. и е преустроена от 1990 до 1997 г.  Сградите наоколо, включително и тази на общината, са впечатляващи. 












3.  Останки от казармите на св. Хил и храмът на Дебод. Казармите на свети Хил са дело на Франческо Сабатини през 1789 г. и са били разрушени в началото на ХХ век като от тях остават само арките, които сега са на площад "Плаза де Еспания". Храмът на Дебод пък е създаен през 2-ри век от н.е. и е посветен на бог Амуд и богинята Изида. При изграждането на язовир "Асуан", египетското правителство спасява храма, дарявайки го на Мадрид. Тук е запазена оригиналната му ориентация в позока изток - запад. Открит е през 1972 г. 





4. Сградата на църквата "Св. Тереса и св. Хосе" и паркът де ла Монтаня.  Красивата църква с невероятния фонтан пред нея е позната и като храм на босите кармелитски бащи, който служи като енорийска църква и дом за възрастни хора. Паркът впечатлява с красивите растения и места за почивка - особено на уморени туристи с тежка раница, изиминали част от Камино. ✌Бонус беше да видя и сградата на сената.












Част от Камино

 


Пътят Камино е специално преживяване. Изминах, приблизително (така бяха по програма, променяна в движение, но не това е важното) следните етапи от него: Саррия - Портомарин Портомарин - Палас де Рей Палас де Рей - Арзуа Арзуа - О Педрусо О Педрусо - Сантяго (с няколко километра бонус, защото настаняването го изискваше, а и вместо да седна да се храня, го правех в движение, гладна за още гледки и преживявания).


Научих няколко важни урока. Истината е, че това е Път, който трябва да бъде извървян от край до край, включително и допълнителните около 90 км. до Финестре, познат също като "Края на света" и то без компания. Дали ще го наречете "ходеща медитация", "вглъбяване" или каквото друго ви хрумне, то със сигурност е пречистване. Благодарна съм за всяка крачка, за всеки и всичко, когото и каквото се срещнахме и обогатихме взаимно, дори с някои и по трудния начин. Интересно и поучително е човек да види старото си аз у съвсем непознат спътник и да кимне с глава, разбиращо. На моменти беше като събуждане да видя някое животинче, да усетя непознати миризми, макар и не винаги особено приятни, и да се заслушам, почти в захлас, в бъбренето на птиците. Небето непрекъснато рисува картини и в кратките мигове за почивка, вдигайки глава към него, да уловя някоя мисъл, опитала се да ми се изплъзне. За първи път от години не ме интересуват километри, денивелация и скорост. Разбира се, приложенията в телефона ги засичат, но не ги поглеждах до вечерта. Време. Обич. Здраве.

дъжд слънце дъжд още от първия ден каляване на волята

тих тропот до спрелия кон човек с щеки

бързоходци изиграваме Танц с... щеки докато чакаме

хора край трактора чувам женски смях и виждам монахиня да позира

незрящ отец раздава благословия и печати

гайдари всички те са чували каба гайда

бар край пътя с печата и кафето получавам прегръдка

изплашено магаре има го дори и на печата

восъчни печати избирам своя с притворени очи

време за обяд в едната ръка сандвич в другата камера

уморени пътници редуват се викове и смях

продавач в Арзуа още помни 1994 г.

Последният ден, преди полета, имах време да видя не малка част от Мадрид, но за това ще разкажа в следващата публикация. Сега, следват снимки в следните раздели: Забележителности по Пътя, Хора и животинки по Пътя и Небето над моето Камино.

Забележителности по Пътя

























































Хора и животинки по Пътя


















Небето над моето Камино