Гарвани много...

Някой се е събудил много рано в това януарско утро. Положил е три червени рози на гроба на гения. Вдигнал е тост с коняк. Един след друг хора се надпреварват с претенции за това, че те са първите. Преди три години си спомних за този факт тук. 

Не обичам мъртви цветя - те не са дарени с безсмъртието на По. Не пия рано сутрин, освен когато споделям преживявания в стила на По в неделен ден (веднъж, на пет години).

Утрото е снежно. Неприветливо. Въпреки снега, мракът властва и събужда сетивата, за да уловят непознатото. За да се потопят във всеки детайл, дори и онзи, за който не са пригодени.

Но никой от нас не е Едгар, нито Алан, нито По. Гарвани много, но никой не казва "Nevermore". И все пак, ако се чувствате толкова уверени в способностите си на писател, опитайте да участвате в този конкурс, обявен от "Gaiana books&art studio". 

Книгата "Tales of Mistery and Imagination"е в чантата ми. Днес ще чета само По. И не само днес. И не само защото е 19-ти януари. Защото творбите на По нямат прочитане. Те трябва да се усетят - веднъж, чета наум, втори път, когато моментът го позволява, на глас. И все съм пропуснала нещо. И все има какво още да открия. 

Честит рожден ден на гения, който не умира! Поне, докато има кой да го чете.