Нели Цветкова – „Нощно дежурство”

Издателство “Gaiana book&art studio”

Колекция „Дракус”, № 8

Година – 2015

Нели Цветкова е един от хората, които определено искам да познавам лично, а не само във виртуалния свят. В интернет суматохата, която гъмжи от тролове и дребни хорица с претенции за  превъзходство, тя запазва добрия тон и дори когато се е почувствала ощетена, демонстрира много прилично поведение на дама. Като приятен бонус – пише много добре и умее да рекламира книгите си. Да не говорим, че от рецептите на една от страниците в блога ѝ, можете да зарежете всяка диета.

До тук, добре, даже повече от добре. Обаче, аз дори не подозирах какви изключителни заложби за писане на хорър има Нели. Не се съмнявах, че отношението ѝ към литературата е деликатно и не би написала прецизно всяка творба. Или поне всяка, която е готова да сподели. Когато видях хорър обаче, леко се озадачих, защото ненапразно споменах нейното фино, деликатно поведение на дама, а този жанр предполага немалко компромиси с тази изтънченост.

 Болницата, в която ни въвежда Нели, направо ни стъписва още с откриването ѝ. И тя, като авторката, си има свой характер и своите отличителни способности. За разлика от Нели, обаче, е безпощадна и минава, буквално, през трупове, за да постигне своето.

Другите герои, които неминуемо се запомнят, са вампири, върколаци, духове и каква ли не още сган. Ще си кажете – „ Е и? Все едно не сме ги срещали в книги и филми?” Амиии... не – не сте. Точно в този им вид не сте. Нели вече е доказал се автор и знае как да направи именно с тези „изтъркани от употреба” герои отличаващи се от събратята им, започнали леко да ни отегчават напоследък.

В тези хорър разкази, всъщност, Нели не само опитва, а и успява да повдигне въпроси за болното ни общество от всякакъв характер. Тя не дава готови отговори, защото не е роб – роб на клишетата, - та да завършва историите си с поука. Тя е точно толкова прецизна и като читател и знае колко е важно за този, който ще се запознае с нейните разкази, също да участва в тях със своята гледна точка. Нели оставя пространство за размисъл, а може би, дори за довършване на тази серия от ужасяващо човечни или по човешки ужасяващи странности, за които често си затваряме очите.

Това, което най-много ми хареса в разказите на Нели, е, че тя не търси показност и не се бори отчаяно за своето място в света на майсторите на този жанр. Тя разказва, увлича и оставя следа, която ще продължи да следва, а читателите – да чакат продължението ѝ.

Не мога да не кажа за пореден път колко е важна редакторската работа за една книга. Тук, Кети Илиева не е обезобразила творбите на Нели, а е ошлайфала също толкова деликатно, колкото Нели е написала, историите. Повечето читатели на Нели видяхме как друга нейна книга ... всъщност, това не е важното в момента. Днес, аз говоря за „Нощно дежурство”, а нея трябва да прочетете. Не, всъщност, не трябва, но би било добре. За да видите Нели в целия ѝ блясък, когато непоколебимо рисува портретите на своите запомнящи се герои в една, на пръв поглед, тривиална обстановка. 

Добре, че Явор Цанев още вярва в българските автори и не се колебае да подкрепи тези, които наистина си заслужава да бъдат прочетени.

И накрая, но не на последно място - Нели, благодаря за доверието!