Джуглата - останки от манастира "Св. Кирик и Юлита" - Своге

 

да тръгна ли на път?

виж как танцуват с вятъра

клоните на върбата

Е, тръгнах. Неделя. 8:25 сутринта. Аз съм във влака за Мездра, след като съм разходила, обгрижила и най-вече, нахранила трите принцеси у дома (куче, кученце и котка). Мдаа, това е влакът, на който се качих най-много пъти през изминаващата вече година, но пък Искърското дефиле е толкова живописно, че още толкова пъти да избера този влак, все ще има нещо, което още не съм видяла. 

път през дефилето
и все пак и той минава
покрай гробища

влакът спира
сякаш сред нищото
а ето че се качват пътници

усмивката ми
увисва в тишината
сърдит кондуктор

И така, в 9:32, съвсем по разписание, слязох на гара "Церово". Нужно е само да продължите напред, в посока движение на влака, и ще видите табелата за парк "Джуглата", но пък няма нищо лошо да се отбиете за кафе в магазина зад гарата и да побъбрите с прелюбезната продавачка и няколко местни хора. Станаха от местата си, за да ми покажат откъде да мина, а един възрастен човек, с бащинска загриженост, ме предупреди, хем да пресека на прелеза, да "се не мъча" по релсите и камъните. Благодаря ви, мили хора! Та, ето я и табелката, а няколко стълби по-нагоре е великолепието, наречено "Джуглата". Има пейки, ако тези стъпала не са по силите ви да ги вземете наведнъж, а вляво на образуванието е беседката с българското знаме. Природният феномен Джуглата е на внушителните 250 милиона години и с не по-малко внушителната височина от 18 метра. С какви ли не форми го асоциира човешкото съзнание, но по-важното е, че от 1964 година насам, заедно с прилежащата територия от 0,7 хектара, е природна забележителност. Този статут върви ръка в ръка с куп забрани, които може и да не са много приятни за човешките страсти (събиране на камъни, копаене на пръст и т.н.), но за щастие, няма да разруши забележителните форми, изваяни от природата.

ей тама е
старец сочи напред
към Джуглата

Малко след снимките и краткото съзерцаване на красивите гледки, се върнах назад и слязох по първите стълби вляво. Оттам поех по добре маркираната в бяло и червено пътека към село Желен (респективно, и към Своге). Първо минах покрай язовира на Церово и се замаях (буквално, а не клиширано) от поредните природни спектакли и от къщите, покрай които минава пътеката, олицетворение на самия живот.

без слушалки
надпяват се с птиците
водите на Искъра

глава гъба гълъб
какви ли не форми имат
скалите над мен

 Ето няколко снимки от тази част от разходката ми.

И така, скоро, вляво от мен, видях каменния кръст, поставен пред железен и с указанията на любезна дама, с която си наляхме заедно вода, се качих до останките от манастира "Св. Кирик и Юлита". Според легендите, манастирът е основан много преди падането на България под османско робство, но в този тежък за родината ни момент, манастирът бил разрушен, а многобройните му имоти станали "вакъф" - предадени били на поробителите за религиозни цели. Местните жители не забравили корените си и около споменатите кръстове се правели събори два пъти годишно - на 9 март, Свети 40 мъченици, и на 28 юли, деня на Св. Кирик и Юлита. Качих се до останките от това свято място - запазени са северната и част от основите при западната и южната стена. Вярващи хора са сложили икона на Богородица и палят там свещи. Слязох, та реших да погледна тези останки и от другата страна. Както се вижда по-долу, не съм направила кой знае какво изкачване, но пък задоволих любопитството си, без излишни рискове. Само трябва да се внимава в тази част от годината, защото не винаги е ясно какво са маскирали окапалите листа.

не бързам
с всяка стъпка по-близо
до древната обител

хлъзгави камъни
само мъхът по тях се подава
между изсъхнали листа

После продължих по пътеката към Желен и Своге. Отново спирах по малко да се порадвам на природата и на вече пушещите комини на къщите и неусетно стигнах до моста, който можех да пресека, за да стигна до Своге.

трафик
на бегом пресичат пътя ми
куче с малките си

крясък на врана
пред запустелия двор
пет котки

Вляво, малко преди влизането в града, се извисява храм "Свети апостоли Петър и Павел", Вляво от входа му е поставена паметна плоча в памет на митрополит Паисий Врачански, известен духовник, с принос и към спасяването на българските евреи. Точно зад храма е средновековната църква "Св. Петка", в която се е "черкувал" Васил Левски. Църквата е обявена за паметник на културата.

слънчев лъч
колко е студена водата
в двора на храма

Пристигнах на автогара "Своге" точно навреме, за да се кача на маршрутка за София. В противен случай, трябваше да чакам влака около 90 минути. Не, че биха отлетели напразно, но използвам всяка предоставена възможност с убеждението, че е най-добрата за мен. И благодаря, разбира се.

Ето как изглеждаше днешната ми разходка:

 

не спирам

ето го новият

план за път

Гара Лакатник - хижа "Тръстеная" - връх Издремец

 Отново се доверих на #5elements, този път като човек с опит. Водачи бяха познатият ми вече Кирил и Любен. Организацията и водачеството бяха на нужното ниво и ето как, потеглихме на еднодневно приключение. Ние, хората без транспорт, се събрахме в 7 ч. на платения паркинг на стадион „Васил Левски“, а другите ни чакаха два часа по-късно в с. Гара Лакатник – изходната точка за около двучасов маршрут до хижа „Тръстеная“, пред паметника 

Хижата се намира в Голема планина, която е дял от Западна Стара планина. Тя е част от европейския маршрут Е3 (Ком – Емине). Хижарите поддържат 100 декара малинови насаждения и ето защо са известни със своето малиново вино. Всяка година собствениците получават био сертификат от Лакон, Германия. Знаехте ли, че малините не трябва да се мият, защото са покрити с мая, която улеснява ферментацита?

Други забележителности около хижата са:

- останките от средновековния християнски храм „Свети Панталеймон“;

- червената секвоя;

- малиновите насаждения, които  се заобикалят по обходен маршрут;

- само на километър от нея е еко фермата „Чемерник“, която за съжаление беше затворена, но външният ѝ вид е доста внушителен.

Е, вече нямаше място за почивки и поехме към връх Издремец (в бързината, да не би някой да ми вземе думата, го нарекох „Измерец“, ха-ха) с височина 1492 метра, което го прави вторият по височина в Голема планина. Другото име, с което е познат, е Чемерик. От върха се открива чудна панорама към Врачанския Балкан, Витоша и Рила.

Връщането до хижата беше далеч по-леко, а гледките не подлежат на снимане или разказване. Мога само да препоръчам да ги видите. И предвид това, че няма много хора, струва ми се, че е добра идея да изберете своята фирма или група с поне един опитен водач. Разбира се, всеки има своите предпочитания. Включително и за вкусните гозби на хижарите, за които отделихме малко повече от час, но дали това е най-важното?

Слизането от хижата до бусовете е малко монотонно, но все пак си заслужава да бъде изминато. Най-малкото, за да отчетем изминатия път, да си кажем довиждане и да си обещаем още такива приключения. 

София - Перник - Кракра - Перник - София

 Благодарна за половинката почивен ден днес, в рамките на 6 часа (от 8:45 до 14:45) успях да отида с метро до "Опълченска", пеша до Руски паметник, автобус до Перник, да се разходя до и в местността Кракра, както и в центъра на Перник и да се прибера с автобус от Перник до Руски паметник, пеша до "Опълченска" и с метро до нас. 

1. Местността Кракра

По данни от информационните табели, с малки съкращения и преразказ:

Старинният Перник е изграден върху скалисто плато с надморска височина от 744 м. От юг е защитено от пролома на р. Струма и е в центъра на Пернишкото поле, което осигурява така мечтаните гледки към планините Голо бърдо, Люлин, Витоша и Черна гора. Обитавано е още от V в. пр.н.е.. На мястото му днес са три праисторически крепости: тракийска (от IV до I в. пр.н.е.), българска (X - XI в.) и византийска (XI - XII в.), а също така и римска вила (II - III в.), неукрепено ранносредновековно селище (III - IV в.) и турска махала (XV - XIX в.). За първи път крепостта е укрепена със зид от камък през втората половина на IV в пр.н.е. и разрушена. През втората половина на IX в. Горна Струма е включена в границите на българската държава. На платото е построена крепост Перник, управлявана от български боляри, най-известният от които е Кракра. След падането на България под византийска власт, крепостта е запазила своето военно-стратегическо значение. През 1189 г. тя е опожарена и разрушена от сърбите, а през XIII и  XIV в. платото е използвано за некропол. Не е за подценяване фактът, че могат да се различат основите на три християнски църкви - личната на владетеля, трикорабна базилика и една от на-ранните християни с двуетажни черкви-гробници. Известено е, че археолозите откриват тук сребърния печат на цар Петър (927 - 969 г.). 
Понастоящем има панорамни платформи, които са много удобни за наблюдаване на Перник и околните планини.

2. Перник
Перник не е силни мъже (заради винкела), послушни жени (пак заради винкела), справедливо ядосани миньори от вицовете. Не е и само Сурва и кукерските игри. Приятно изненадана съм от този съвременен град. 

изложба в подлеза на автогарата

И така, повървях добре, научих нови неща, смених малко обстановката и сега съм готова да поработя. 

Уикенд в небесата

 На 15 октомври, в 8 сутринта, водачите от #5elements Желю, Кирил и Деян ни докараха до гара Септември, откъдето дефакто започна този Уикенд в небесата. Защо в небесата? Ей сега ще ви разкажа. 

Та, на гара Септември се качихме на теснолинейката - отдавнашна моя мечта - до гара Аврамово. Въпреки че пътуването е дълго, когато човек се качи за първи път, наистина е вълнуващо. Гледките, които могат да се наблюдават на платформите между вагоните (забравете за прозорците), наистина си заслужават. 

И ето, че направихме първата крачка към първото "най-", а именно, най-високата гара на Балканския полуостров, гара "Аврамово".

Но не си мислете, че това ни беше достатъчно! Потеглихме първо по баира (най-стръмната част от маршрута) към село Аврамово. Заслужаваше си изкачването. След като презаредихме "батериите", се отправихме към връх Велийца. Зашеметяващите не само глътки чист въздух, но и гледки, не ни позволиха да мислим за умора, натоварване и други незначителни неудобства. И така, с малки спирания тук-таме, стигнахме до върха, който е най-високият във Велийшко-Виденишкия дял на Западните родопи.

От там, продължихме към едноименния заслон, който е на около километър от върха и е на път към крайната за деня цел. Доста е екзотичен, признавам си и си заслужаваше краткия престой там. Хубаво е да се знае, че заслонът е построен изцяло от дарения на местни жители от село Орцевo и със средства от сдружение "Байкария" 

Малко след това се озовахме на другите две най-: високото село на Балканите, Орцево - 1550 м.н.в. - и високо разположената "Къща в небесата", където се настанихме. До тук вече, вярвам, е ясно, защо този уикенд беше наречен така. Селото е малко, разгърнато и с усмихнати хора. 

Вечерта, като достойни българи, завършихме добре свършената ни работа и осмисляхме гледките на маса. Всъщност, това "на маса" не се свежда просто до магичното "ядене и пиене", без да подценявам вкусните специалитети, които нашите домакини от съседната къща "При даскала" приготвиха , а до сближаване на хората. 

Приятно уморени и освежени след топъл душ, погледахме звездите и неусетно се пренесохме в Страната на сънищата. Снимката по-долу е на един от водачите, Кирил:

На следващата сутрин посрещнахме изгрева почти в пълно мълчание - толкова красив и омагьосващ беше. 

Тогава вече помислихме за кафе и закуска. 

Събрахме си багажа и започнахме спускането - както водачът Желю се пошегува, а в шегите винаги има доза истина, трябваше "да изкачим няколко спускания", но те почти не се усетиха. Преживяването беше подсилено с много красиви гледки и прекрасно настроение. Оказа се, че не е толкова трудно да слезем "от небето" на земята. 

дървото на сезоните

Преходът не беше труден, но в никакъв случай не бива да подценяваме приноса на тримата водачи за това да не ни дойде в повече. Така, неусетно, се озовахме над град Якоруда, крайната ни за деня цел. Ето и няколко снимки с панорамна гледка и част от групата ни

Нина, с която вървяхме в еднакво темпо и аз

Хапнахме в Якоруда, разгледахме и поседнахме за малко на моста над горното течение на река Места. 

Тогава вече дойде време да се отправим към теснолинейката, защото края на приключението ни наближаваше.

Благодарностите са за #5elements и великолепните им водачи, както и за всички хора от групата. 

Витоша

 Планината. Възможност да подишам различен въздух. Не по-добър или по-лош, а именно, различен. Както често се шегуваме с мои клиенти, “The variety is more important than beauty”. Всъщност, единственото, за което всички сме единодушни, е, че  beauty-то в планината е факт. Разходих се аз, вместо от църквата „Света Неделя“ до входа на Южния парк (разбирайте, ул. „Витошка“), около Княжево и Златните мостове. Определено, хората бяха по-малко, но не липсваха. Опитах се да попия всички нюанси на иначе, уж, добре познатите цветове. Опитах се да запомня почти всички небесни приказки, разказани от облаците и слънцето. Опитах се да изтананикам една-две от безбройните симфонии на птиците и вятъра. Снимах. Снимах се. Не мислех за красота, за имидж и за какво ли още не. Позволих на тялото ми, което беше в покой през последните два-три дни, да се движи спокойно, а на ума си да работи необезпокояван, без да се налага да изпълнява неотложни задачи. Сигурно има хора, откриващи във всичко това симптомите на лека лудост. Е, все пак...

Дупница

 Около осиновяването на бебето куче, трябваше да променя дневния си режим в движение, но когато човек има желание, винаги намира начин да отдели време и за любимите си занимания. И така, качвайки се на автобуса от София за Дупница в 9:10 и прибирайки се у дома в 16:40, прекарах един приятен ден. 

Много интересни факти относно произхода на името на града можете да прочетете в този блог. 

Първото място на обиколката ми бе Средновековната джамия, която в момента е превърната в изложбена зала. Мюсюлманският храм е бил построен върху стара християнска църква, а според една легенда, използваните за строежа му християни, изолирани в Горната махала, (след като за отмъщение турците изклали почти цялото селище), вградили в една от стените кръст - да напомня поколенията за това на каква земя е построена джамията. Според друга легена, сградата е проектирана от Майстор Манол - българският еничар, отдал живота си на строителство. След Освобождението, "дамгосаната с кръст" джамия опустяла и била превърната в затвор. Изпитанията понастоящем, са за собствениците на галерията, които трябва да се справят с финансовите проблеми за поддръжка на сградата. За мое съжаление и тя, и Околийската къща, също галерия, срещу нея не отварят в неделя и понеделник - дните, които са ми възможни за посещение, но дори и отвън, сградите са впечатляващи. 

миналото

зазидано в стените

слънчев лъч

Малко след тези сгради е храм "Свети Георги Победоносец", построен след Освобождението със средства от даренията. Осветен е през 1895 г. от самоковския митрополит. Иконите, които впечатляват и с размерите си, и с майсторската изработка, са били изографисани в Киев. Красива е градинката пред църквата, а фонтанът, макар и неработещ, "глътна" част от времето ми, но никак не съжалявам за това.

време за вярване ...

или?

Следващата ми цел беше парк "Рила". Тръгвате по улица "Патриарх Евтимий" от лявата страна и все нагоре. Няма как да се загубите, а гледките по пътя ще ви помогнат да вземете тези около 3 километра за "нула време". Самият парк има 8 каменни алеи, мостове над река Бистрица, театрална сцена, спортни и детски площадки и мини-зоологическа градина с екзотични птици. Благодарна съм и за гледките, и за възможността да тренирам на открито, а бонусът за спортната ми натура бяха 3-те км. тичане обратно до центъра на Дупница. 

хладен вятър

празни са вече

щъркеловите гнезда

ето и няколко снимки от парка

измамно слънце
тичам бързо между
падащи жълъди 

Разгледах още малко от града и с удоволствие помолих двама души да ме упътят до автогарата. Можех да си пусна Стронцо (GPS-а ми), но не бих се лишила от удоволствието да срещна хора, готови да помогнат и да чуя леко напевния им говор (красива, позабравена дума), който аз лично много харесвам. Благодаря, прекрасни хора!