Проект „Четири” си почина от пътувания, но нашата любов към Словото и най-вече – към нашите приятели в цялата страна, - ни даде криле и изобщо не усетихме двата часа път до Пловдив, където нашата приятелка Галина Вълчева и прекрасният й съпруг Асен вече ни очакваха. Още при слизането от колите в Стария град, Асен ни изненада с още книги за нашата библиотека.
Вече бяхме в читалище „Възраждане” и с огромна радост видяхме стари приятели, а и се запознахме с нови такива. Колкото повече се пълнеше залата – въпреки предстоящия голям мач от „Вечното дерби”, - толкова повече вълнението на четиримата нарастваше.
Започнахме с приветствените думи на Ели Диварова, която ни представи невероятния пианист, педагог и корепетитор, който пренебрегнал многобройните предложения за работа извън пределите на Родината е останал в родния Пловдив – Татеос Санджакян. Независимо от това, че имаше ангажименти, той уважи нашия малък празник и ни понесе на крилете на музиката. Усещането да слушате такъв пианист подлежи на описание и струва ми се, че всеки пишещ в залата ще го направи рано или късно. И все пак! Това, да чуете изпълненията на господин Санджакян – ноистиел на много награди, между които е и награждаването с орден „Кирил и Методи” и то два пъти, - е една от красотите, които ви пожелавам да срещнете в живота си. Най-малкото, което можехме да направим бе да се изправим на крака и да му благодарим със своите аплодисменти.
Галина Вълчева разказа накратко за нашите срещи – първо в интернет, а след това и на живо. Насити гладните ни за красота сърца с грижливо подбраните, точни думи, с които бе уловила усещането за цвят у всеки един от нас четиримата и ни нарече „Ловци на багри, пресъздали ги в поезия”.
На мен се падна честта да запозная публиката с историята на проект „4”. Ще си позволя да я напомня и на вас, приятели.
През февруари бяхме в Перник; през март - в Пловдив, но все още без обща стихосбирка. През май тази година излезе от печат именно тя - антологията "Четири". Организирахме нейно предпремиерно представяне – все още в работен вариант, - в Добрич. През май май бяхме в Горна Оряховица и Велико Търново, а през юни, най-после, си останахме у дома и организирахме премиера в София. През месец май имахме и възможността да се включим с благотворително участие в празника на Центъра за работа с деца с проблеми в развитието. Вярвам, че всички, които сте издавали книги знаете – от тях не се печели, но с тях може да се помага. Нека го правим! От сърце През летните месеци, освен че си починахме добре – важен момент за всеки работещ човек, - ние не спряхме да си сътрудничим взаимно. Така подготвихме новия сборник разкази на Ина Крейн – „Родници”, - на който имах огромната чест и отговорност да бъда редактор, а през следващата година ще ви изненадаме с неин роман, също под моя редакция и мой сборник от две мистични новели, чийто редактор е Ина. Имах удоволствието да изненадам не само публиката, но и моите приятели от проекта с отзвук за нашата дейност в индийското списание за поезия Indian Poetry в броя му за месеци юли-август тази година. За съжаление, списанието няма електронен вариант, но с удоволствие ще ви покажем броя, в който ни има и нас, наред с поети и писатели от цял свят.
Галина ни даде думата и за кратък рецитал. Той не би бил възможен без светлината в очите на всеки един човек от публиката. Докато рецитирахме, ние виждахме творбите си съпреживявани от слушателите. Павлина Гатева дори не сдържа сълзите си, което мисля, че говори повече от всички думи. Пожелавам от сърце на всеки пишещ да изпита това усещане и благодаря отново на публиката.
Галина отново взе думата и ни изненада с това как точно е усетила всеки един от нас.
Мен, с цветовете жълто, оранжево, алено червено; сезон – лято; елемент – огън и код – слънце. Иван – цветове жълто, синьо, виолетово, червено; въплътил у себе си всички сезони; елемент – въздух и код – небе. Ина – цветове жълто, керемидено червено, пурпур; сезон – есен; елемент – земя; код – земя-огън. Павлина – цветове бяло, зелено, всички нюанси на синьо и розово; сезон – пролет; елемент – вода; код – цвете.
След официалното представяне, завършило с прекрасни разговори и раздаване на автографи, ние се отправихме към едно любимо на пловдивчани заведение, където на чаша вино (и други напитки), успяхме да си поговорим за всичко, което ни свързва.
Благодарим ви, приятели! Това беше едно от най-вълнуващите ни представяния и обещаваме, че ще се връщаме при вас отново и отново.
