вижте и страницата
Във втората част на превода ми на статията на Крис
Робли от “Book Baby”
ще се срещнете с опитностите, събрани от други писатели,
получили откази. Помислете върху тях, ако искате, въпреки че получих няколко
имейла след първата публикация, един от които направо гневен – какво съм си
въобразявала с „всички тези драсканици” (цитирам)? Не си въобразявам нищо. Аз
самата трябваше да се справям с откази и за мен част от тези съвети бяха
полезни. Дори не предположих, че някой може да се разгневи на труда ми да ги
преведа и споделя (безплатно), но хора разни, „свят широк”, както се казва. За
всички останали,които не са убедени в това колко са „велики”, само защото са се
изолирали в среда от пет-шест човека, за които един тийнейджър беше казал,
„сами се четат, сами си ръкопляскат”, публикувам
Част втора
„Никога не се предавайте” – или как един
писател беше публикуван в “Poetry Magazine”след 12 отказа
Защо упорството се отплаща в света на публикуването?
Аз харесвам творбите
на Тод Бос. Той е малко като Кей Райън,
само че мъж и от Средния изток. Неговите
стихотворения, като тези на Райън, са компактни, закачливи, изпълнени с
вътрешна музика и изисквания и дават най-доброто от себе си за читателя –
което мисля си, е моят начин да кажа, че те ме уцелиха като най-добрия вид
„достъпни” стихотворения.
Освен, че много се
наслаждавах на поезията му, аз бях много щастлив да открия, че той изглежда
наистина мил човек. Срещнах го за кратко миналата година в Чикаго, точно преди
четенето му – и той дори прие едно искане. Както и да е, отплеснах се...
Да се справим с отказа като писатели
Няколко месеца по-късно Тод публикува снимка на
дванадесет писма с откази, които той получил от “Poetry Magazine” през годините в своя Фейсбук профил. Той публикува
тази снимка, за да отпразнува публикуването на петнадесетото си стихотворение в
списанието. Да, точно така. Те му казали „НЕ!” ДВАНАДЕСЕТ пъти преди накрая да
кажат „Да, да, да, да, да, да, да, да, да, да, да, да, да, да, да! (мисля, че
това са 15 да-а!). При все това, вероятно, е имал и по някое „не, благодаря”
още няколко пъти между тези „да-а,” но Вие разбирате смисъла. Отворена врата.
Врата, в която той е удрял главата си дванадесет пъти. Много хора биха се
отказали до тогава, но неговото упорство му се е отплатило. Едно от трите неща
се е случило:
1) Той не е бил готов
за публикуване през тези по-ранни години, но с времето творбите му са стигнали
ниво, на което редакторите са обърнали внимание.
2) Той винаги е бил добър поет, но се е
нуждаел от това да накара „името му да работи за него”, като публикува в други
журнали и списания преди това.
3) „Poetry Magazine” получава
100 000 творби на година и те променят нуждите на списанието, вкусовете на
редакторите и стила/гласа/работата на поета, привлякъл вниманието им.
. Но без значение
какво обяснява тези откази, има един общ фактор във всички тези три сценария
по-горе, който обяснява приемането: той е добър поет.
За талантливите
писатели, да се борят да намерят вход в света на публикуването, урокът е и
прост, и задълбочен. Както казва Тод Бос: „Не се предавайте, приятели. Никога
не се предавайте.”
Три причини, поради
които писателите трябва да бъдат щастливи за отказа
Когато животът ти
поднесе лимон...
Вижте, ще получите
отказ. Това е на практика предпоставка, за да бъдете публикувани. И въпреки
това, не очаквам да бъдете ЩАСТЛИВИ от този факт. Но и не мисля, че ще бъде съсипващо,
също така – то е повече като пътуване до Града на Разочарованието и после, след
като сте натрупали опита, ще се върнете към работа. Наскоро получих „не,
благодаря” за една верига от стихотворения. Преди година или две, бих бил с
потънали гемии цял ден. Сега, просто пострадах няколко секунди от самосъжаление
и после си спомних тези три неща за отказа:
1. Това Ви дава възможност да погледнете на работата си от друг ъгъл
Може би, Вашият
разказ или стихотворение са готови за публикация, но от друг издател или
редактор от списъка Ви. Или може би, му трябва допълнително внимание, различна
редакция, промяна на тона. Сега, когато имате време и място извън тази творба,
можете да минете през детектора на ненужното, за да се уверите.
2. Не искате да бъдете най-малко любимия автор от купа на приетите
Когато един издател
или редактор реши да приеме творбата Ви, искате да бъде тя да бъде една от
любимите им. Това е особено вярно, ако предлагате книга, за която Ви си
мечтаете да стане любимата на издателството – но те няма да извадят тежката
артилерия, освен ако наистина не намират творбата Ви за блестяща.
Същото важи за
литературна публикация. Списанията в наши дни не живеят само в света на печата.
Повечето имат подразделения, уебсайтове, серии за четене и активна социална
медия от последователи. Един редактор може само да изтъкне творбата Ви на тези
места, ако разказът или стихотворението Ви са любими на това издание.
Ако получите един от
тези окуражаващи откази, в които се казва, „Близо, но не съвсем” или „Харесахме
творбата Ви, моля опитайте отново” – може просто да Ви е било срам да се
появите в това издание, но вероятно няма да получите светлината на
прожекторите. По-добре да изчакате (още повече, че сега, разбира се, нямате
избор!), да изпратите тази творба където и да е другаде и да се надявате, че
друг редактор ще се влюби в нея безрезервно.
3. Това, което не Ви убива, Ви прави по-силни
Или нещо подобно. В
действителност, искате да заровите главата си в пясъка. Едно малко отказче Ви
свързва с творбата Ви и Ви кара да си зададете въпросите: „Върши ли работа?”
„Наистина ли се усеща?” „Какъв е гласът ми и ще защитавам ли креативното си
решение, въпреки отказа?”
Четири съвета към
писателите за това как да приемат критиката като зрели хора
1) Изчакайте ги да приключат
Първото нещо, което намерих за
наистина стойностно (но и неудобно, в началото) в моя опит от семинари, беше
практиката да запазя мълчание, докато всички останали се редуват да обсъждат
моята творба.
Тогава ти се иска да млъкнат. Седиш
си там 30 минути, докато курсистите оценяват точно този ред, изпразват от
съдържание другия, мразят това заглавие, обожават този образ, наричат работата
Ви „обикновена”, „неприемлива”, „твърде абстрактна”, „клише”, „сантиментална” и
т.н. (И се надявате на повече приятни думи).
Вашата принудителна тишина Ви
позволява да чуете критиката на всеки човек, без да се впуснете в разгорещена
защита на Вашия избор на думите.
Докато не говорите, можете да
разберете какъв вид консенсус или неразбирателство се оформя около Вашата
работа. Всички ли изпуснаха смисъла ѝ? Е, тогава, може би, не сте свършили
достатъчно добра работа в това отношение.
2) Без първични решения
Докато слушате критиката за Вашата
работа, ще получите един от трите здравословни отговора:
- „Леле! Те са толкова прави, че не
мога да повярвам, че не съм видял проблемът преди. Не мога да повярвам, че не
съм помислил за това решение. Веднага ще приема съвета им!”
- „... но това е любимата ми част!!!
Няма да я променя!”
- „... Хммм. Не знам. Колебая се за
това решение.”
В края на краищата, Вие сте
единствените, които ще трябва да живеят с това решение. Ако се втурнете да
редактирате същия ден, след като сте изслушали съветите на другите от семинара,
ще пренесете върху черновата и гордостта, и несигурността от преживяното.
Изчакайте малко. Нека и критиката, и
похвалата се уталожат. После можете да подходите към творбата си с нов поглед.
За мен, помага да изчакам достатъчно дълго, така че да забравя КОЙ КАКВО е
казал. За мен остава само същественото от казаното. Едва тогава аз наистина
мога да кажа дали съм или не съм съгласен с тези коментари.
3) Благодаря, сър. Може ли още едно?
Помолили сте някого за мнението му.
Дали са Ви го. Дори и да не Ви харесва какво са казали, били са достатъчно
любезни да уважат молбата Ви. Това си заслужава уважението. Покажете го!
4) Перфекционизмът е скучен
Да сте в състояние да критикувате си
е истинска дарба, която изисква от човека да бъде и критичен, и окуражаващ, и
със собствено мнение, и широко скроен. Ако сте намерили такъв човек или група,
с която да работите, не им позволявайте да Ви оставят! Ако не сте,
продължавайте да опитвате – и помнете, че само няколко творци се обръщат назад
към първите си творби и казват: „Е-ха, това кърти! Перфектно е!” Винаги има
недостатъци, които се забелязват. Понякога тези недостатъци са това, което
прави творбата запомняща се за читателя.
Не си набивайте в главата очакването
за перфектност на работата Ви, защото то ще Ви съсипе. И най-добрите музикални
групи все още се нуждаят от звукозаписни продуценти. И най-добрите писатели все
още се нуждаят от редактори. Не се опитвайте да бъдете остров. Ако вече сте
остров, трябва да построите мост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар