Нещата, на които “Как се запознах с майка Ви” може да ни научи за писането

част от

„Неделно четиво за писатели”

Когато видях заглавието в “Writer’s Digest”, бях готова да го подмина поради няколко причини – не гледам телевизия, не харесвам комедийни сериали, особено така наречените „сит-ком” (комедии на ситуациите) и всичко това е, защото предпочитам да използвам свободното си време за четене. И все пак, любопитството надделя и се усмихвах, докато четях, защото какво значение има какъв е първоизточникът, когато написаното си струва да бъде прочетено и някои от съветите наистина могат да свършат работа. Дори и това да не се случи (все пак не е казано, че всеки трябва да пише), можете да погледнете на тези съвети и от гледната точка на читател, оплел се в някое четиво. А дори и само да се позабавлявате, няма нищо лошо – неделята е ден за почивка, нали?

В.С.

Превод от Writer’s Digest

(със съкращения)

Телевизионното шоу „Как се запознах с майка Ви”. От девет години тази легенда – чиста проба сит-ком - е като нищо друго до момента. То може да накара публиката да се залива от смях, но също така има и своята по-спокойна част. И имаше трудни моменти като смъртта на бащата на Маршал, където открих, че се задушавам от вълнение.

И шоуто е толкова уникално със своята история, че е трудно да видиш нещо друго, освен това да ѝ подражаваш и да успяваш. В случай, че не знаете (срамота, ако е така!), шоуто в основата си се развива в ретроспекция като Тед, през 2030 г., описва на двете си деца как се е запознал с майка им. В историята са включени приятелите на Тед – Барни, Робин, Лили и Маршал. И като всяка банда приятели, те имат техните си шеги, истории и специални моменти, които се повтарят и надграждат по време на сериала. Публиката е въвлечена във всички тези шеги, като ги правят още по-смешни, когато нещо, което се е случвало преди години, се напомня отново. Публиката е част от бандата.

С края на сериала аз осъзнах колко невероятно мъдро е написана. И има повече неща, които всеки един писател може да научи от това шоу. (Следват спойлери)

1. Всичко се случва поради някаква причина

Това е вероятно нещо, с което Тед, като безнадежден романтик, търсещ „единствената” най-накрая би се съгласил. Почти всичко, което се случва в шоуто по-късно се връща отново. По време на сериала Барни, който води ергенски живот, стигайки до крайности, използва „наръчник”, пълен с различни мисли и схеми за това как да се намерят жени. Когато накрая Тед се влюбва в Робин и държи да ѝ предложи брак, той използва добре изпипана схема, която се развива през няколко епизода. Робин открива последната страница на наръчника му и решава да приеме предложението.

Когато представяте нещо във Вашия роман, убедете се, че има причина за него. Да, Барни има наръчник, защото е ма-алко повърхностен и манипулативен, но се оказва, че има и по-сериозна причина за него. Обмислете всичките си избори, докато пишете. Как може нещо, което изглежда незначително сега да бъде важно по-късно? Не добавяйте малки детайли, освен ако не са важни и не планирате да ги използвате.

Костюмирайте се!

2. Наградете читателите си

„Как се запознах с майка Ви” непрекъснато награждава публиката си за това, че е с тях от самото начало. Това има нещо общо с предишната точка. Когато изпуснете трохи от хляб по-рано в историята, уверете се, че ще се върнете към тях по-късно. Това поддържа нещата интересни, за да имат елемент на повторение, особено в по-дълги серии.

В шоуто, Робин крие факта, че в тийнейджърските си година е била поп звезда в Канада. Барни, обаче, накрая разкрива този факт и го споделя с останалите от бандата. В продължение на няколко серии, те откриват няколко музикални видеа и образователна телевизионна програма, в която тя е била звездата. Публиката никога не знае кога един от тези моменти ще се превърне в епизод, което прави нещата още по-забавни, когато това се случи. Но ако не знаехме по-рано, че Робин е имала тайна или бяхме пропуснали епизода с музикалното видео, би изглеждало доста произволно.

Така че, е добре да използвате отново моменти или чудноват герой, показали се в началото на романа. Всъщност, това придава малко човечност на героите. И ще възнагради онези лоялни читатели за това, че са обърнали внимание на всичко това в романа. Запомнете, всички тези малки детайли са голям плюс, когато ги използвате правилно!

3. Никога не записвайте себе си в ъгъла

Една от фрапантните грешки, останала от края на сериала, беше анализът на инцидента с ананаса. Всичко друго беше подредено (макар и не съвсем по начина, който бихте го харесали), освен този момент. В един от най-гледаните епизоди от сериала, Тед е критикуван от приятелите си за прекаленото обмисляне на всичко и то не само, когато си позволява да задоволи капризите си. Едното нещо води към другото и накрая Тед се озовава мъртво пиян. Той се събужда на следващата сутрин с телефонен номер, написан на ръката му, частично изгорено яке, навехнат глезен, жена, която не познава в леглото и ананас на нощното си шкафче. Без да е в състояние да си спомни каквото и да е, Тед прави опит да възстанови нощта с помощта на приятелите си. Само заедно, те могат да сглобят парчетата от това, което се е случило. Освен, ананаса. Това е инцидентът с ананаса (което всъщност е името на епизода от първия сезон). Тед казва на децата си, че никога няма да се досетят от къде се е появил този ананас. Писателят на сериала Картър Бейс по-късно ще признае, че е подписал себе си в ъгъла на тази реплика и се е научил никога повече да не прави това.

Следвайте същия съвет. Каквото и да пишете (особено ако това е началото на роман, който може да има продължение), не убивайте сюжета, редовете или героите, освен ако не сте абсолютно сигурни, че сте приключили с тях. Оставете си малко място да се измъкнете, ако решите да промените нещо по-късно. И романите, и епизодите се развиват и променят така, както пише авторът. Така че, съвсем в реда на нещата е да променяте някои неща. Историите живеят свой собствен живот и се променят. Само не оставяйте нещо неразрешено или недостъпно по-късно. Никой не иска ананас, за който не е ясно откъде се е появил, колкото и вкусен да е той.

4. Използвайте по-малки, неудържими обрати

Част от красотата на писането е да изтъчете съставени от много части обрати заедно. Обикновено имате една основна цел/тема/въпрос/история, но има толкова много мънички такива, също. И тези малки обрати могат да бъдат точно толкова неустоими, колкото и другите. В на пръв поглед извън темата отстъпления, те са подходящи, тъй като „Междузвездни войни” е любимият филм на Тед и Маршал, Люк Скайуокър не е тръгнал да търси баща си, той е искал да защити Империята, заставайки на страната на бунтовниците. Но завъртайки нещата така, че Дарт Вейдър е неговият баща, добавя допълнителен чар към историята.

Възползвайте се от предимството на многобройните детайли, които сте добавили по време на писането, за да създадете неустоими моменти в сюжета. Дайте на героя си второстепенни цели или разширете историята на второстепенния герой. Имайки тези допълнителни обрати, можете да създадете добро напрежение и да държите читателя си на ръба в същото време.

Дайте заслуженото на Вашите читатели и ги наградете с най-доброто.

В „Как се запознах с майка ви” има тонове от тези малки отклонения от историята. Един от моите лични фаворити е когато Барни и Маршал удрят бас. Тогава компанията разбира, че Робин не обича да ходи по моловете (всъщност, това е свързано с времето ѝ на поп звезда в Канада – виждате ли колко яки са детайлите?), Барни и Маршал се хващат на бас защо. Когато Маршал печели, Барни има възможност да избере или да получи десет последователни плесници незабавно или да получи пет по време, което Маршал реши. Той избира втората възможност, която води до случайните моменти, в които Маршал ще удари Барни, също както и до оживени епизоди, посветени на това. Плесниците често идват без предупреждение, но публиката винаги очаква следващата. Неустоимо и награждаващо!

5. Трагедията е неустоима

Лесно е да се види, че Тед е трагичен герой. Той е безнадежден романтик, който търси истинската любов, въпреки че тя не дава признаци на съществуване. Той е зарязан на олтара. Той се влюбва в най-добрата си приятелка, която не му отговаря на чувствата. Той прекарва години наред в търсенето на единствената, само за да я намери, да имат две деца и да я гледа как се разболява и умира. Почти нищо не върви както трябва при него.

И колкото и сантиментален (и понякога досаден) да става Тед понякога, той е неустоим. Искаме да го видим как намира единствената. Искаме най-накрая да го видим как намира щастието. По много начини, той (а и някои от другите герои), става карикатура на самия себе си до края на сериала. Но неговият герой кара публиката да продължи да гледа. Дори когато шоуто започва да запада, феновете все още гледат.

Не е нужно всичките Ви герои да бъдат трагични, но те би трябвало всички да бъдат свързани помежду си по някакъв начин. Да поръсите малко трагедия тук и там, където е важно, само подобрява историята. Нуждаете се от това читателите да ги е грижа за тези герои. Един от най-добрите начини да го направите е да се поопънете тези емоционални струни. И веднъж спечелили читателите си, те са Ваши.

6. Краят е труден

Когато говорим за перфектен край, това е почти невъзможно. Винаги ще имате читатели и почитатели, които няма да бъдат съгласни с решението Ви и ще Ви критикуват за това как сте завършили нещо. И като знаете е трудно да завършите самостоятелен разказ, представете си какво е за цяла поредица. Трябва да се убедите, че всичко е завършено. Няма вече отворени врати (освен ако не планирате повече книги, но тогава не сте приключили, нали?).

Но най-трудното нещо е да стигнете до края по правилния начин. Основно, защото не искате да го направите погрешно. Аз не казвам, че краят на „Как се запознах с майка ви” е с грешен край. Да, да разберете, че майката е починала е сърцераздирателно, особено като се има предвид, че публиката разбира коя е тя в последния сезон. И Тед накрая е с Робин, когато изглежда така, че през всичките тези девет години той не е бил с нея, което е объркващо. Но по много начини има смисъл за шоуто. Тед е имал своята истинска любов. Той е научил, че животът и любовта не винаги са съвършени. И той решава да опита отново с човек, за когото го е грижа. Епизодът окомплектова почти всичко от сериите (по дяволите ананаса!) и е минал през толкова много шеги, дори и в самия първи епизод. И все пак, не е удовлетворяващо по някакъв начин. Вратата все още е отворена. Усеща се.

Мисля, че най-лесното решение е просто да се спрете на логичния избор. Не избирайте голям „от Ваша гледна точка” финал. Но Вие също така не искате да бъде слаб. Има естествен баланс. И струва ми се, задълбочените писатели винаги знаят какъв да бъде финалът на техния разказ. Спрете се на първоначалния инстинкт. И не го променяйте. Просто се уверете, че сте приключили всичко.

Върнете читателя към нещо познато, постоянно.

7. Цикличност

Всички тези гледни точки се връзват. Но мисля, че това е защото „Как се запознах с майка ви” е свързан по уникален начин. Накрая на Вашата история, може да искате да обмислите да се върнете към началото в перфектен кръг. В повечето романи това означава да завършите с всеобхватна дъга. Има заключение. Мисля, че можете също така да направите още една крачка напред със сцена, която припомня началото на историята или да изберете някакъв вид точка на заземяване.

Тази точка на заземяване в „Как се запознах с майка ви” използва места като апартаментите на Тед, Маршал и Лили или кръчмата на Макларън. Епизодите често започват и свършват там. Усеща се познатото и се подсигурява цикличност за всеки епизод. Плюс това, че ето така се случват нещата и в истинския живот. Група приятели си имат тяхното местенце за срещи. Има и доза реалистичност в този подход.

Всичките серии завършват с почти идентична сцена от пилотния епизод. Тед открадва същата синя валдхорна, както на първата им среща, на която Робин се е възхищавала. В пилотния епизод, той ѝ показва валдхорната и ѝ се обяснява в любов (след само една среща!). Тя го отхвърля. Във финалния епизод, той само държи валдхорната под апартамента на Робин, докато тя гледа със страхопочитание от прозореца си, докато екранът постепенно почернява. Докато това е далече от перфектния (или идеален) край, то свързва всичко в едно. Тед е все още безнадежден романтик. Робин все още намира романтиката на Тед за привлекателна. Нищо не се е променило. Те са израснали заедно през годините, дори и публиката да е имала само минути да асимилира това.

За съжаление, авторът  оставя хипотетичната врата отворена.

Само запомнете да не правите това. Не изтъквайте края. Запомнете, че трябва да бъдете внимателни с детайлите, защото те или ще завършат, или ще развалят историята Ви. И за Бога, не намесвайте ананаса!