Четенето като процес

част от

"Неделно четиво за писатели, 2"

Знам, че на много хора ще им хрумне нещо от типа на - Е, все да съм се научил/-а да чета. Сигурно, но на мен ми се стори интересно да проследим още веднъж всички нива на овладяване на четенето като процес, споделени от Institute of Reading Development  А и би било полезно за пишещите ревюта. Защо публикувам преводен материал за четенето в четиво за писатели? Струва ми се, знаете отговора. 

Въведение

Идеите-близнаци за владеене и разбиране, свързаните преживявания на задълбоченост и критично съзнание са в основата на разбиране нивата на читателско развитие. Настоящият обзор изследва тези фундаментални идеи, за да подсигури основа за разбирането на четирите етапа от развитието на читателя, както ни информират учебните програми на Institute of Reading Development.

Владеене и разбиране  

Владеенето означава, че процесът на четене е автоматичен, че читателят разпознава болшинството от объркващите думи на пръв прочит и извършва много малко съзнателно декодиране (Декодирането се отнася до процеса, при който читателят съзнателно използва метод за четене и други свързани с него умения, за да разбере произношението на дадена отпечатана дума). Перфектните читатели четат гладко, свързвайки думите заедно в смислени фрази, вместо да четат дума по дума. Тъй като перфектните читатели разпознават почти всички думи на пръв поглед, те се съсредоточават по-скоро върху значението на текста, отколкото  върху по-нискостоящите по ред декодиращи процеси.

Владеенето не е същото като разбирането, но е първоначално условие за разбиране. Недобрите читатели трябва да използват съзнателно вниманието си и когнитивната способност да декодират, т.е. да четат думите в текст и от там те имат по-малко енергия в наличност, за да се съсредоточат върху значението. Въпреки че работят върху това да извлекат значението от текста на базово ниво, те не могат да стигнат до овладяването му, където солидното разбиране е възможно.

Разбирането не е просто въпрос на свързване на значението с индивидуалните думи и фрази. Един опитен читател със силно развито разбиране, се ангажира с много познавателни процеси, които се развиват като резултат от съществено независимо четене, също както и трениране. Това включва: да се следва свързаността на действието или мисълта, изпреварвайки изхода, визуализацията, синтеза и разпознаването на основните събития и разграничаване на основните идеи от подчинените детайли. Най важното, доброто разбиране се характеризира с високо ниво на познавателни процеси: в нехудожествената литература това включва разбиране на всеобхватността на творбата и нейното послание чрез разбирането на различните части и тяхната взаимовръзка в творбата като цяло. В художествената литература това включва участие в историята на ниво сюжет и смисъл посредством идентификация и задълбоченост.

Развитието на читателското възприятие и доброто разбиране в детските романи отваря порталите на световете на въображението в детската литература. С практиката, т.е. с многото четене на детски романи, детето постига нива на възприятие и разбиране, изискуеми за поддръжка на идентификация и задълбоченост.

Определящото преживяване на читателското овладяване при детските романи, както става ясно, е задълбочаването. Едно дете се идентифицира с главния герой на автора и във въображението си участва в приключенията и преживяванията на героя. Светът на автора оживява; в съзнанието на детето той е реален, точно каквито са и преживяванията на главния герой. Няма усещане за двойственост, няма го и усещането „Аз чета“, няма усещане за идентичност извън идентичността на главния герой. По-скоро има поток на преживявания без усилие - преживяванията на героя пресъздават света на книгата във въображението.

Децата, които постигат пълнота в разбирането на детски романи сравнително рано и тези, които четат неограничено към края на прогимназията и в средното училище, усещат ползите в три области: литература; познавателно развитие, като научават как да се справят с нарастващото усложняване на речниковия запас, структурата на изреченията, инструментите на сюжета, характеристиката, вплетения смисъл и други езикови и литературни структури; и културна грамотност, тъй като се задълбочават в основните познания за обществото ни и света, в който живеем. Тези предимства павират пътя за по-нататъшен академичен успех на детето.

Развиването на високи нива на възприятие и разбиране е също основен елемент за всички последващи развития като читател, включително разчитането на идеи и информация. Същите способности на овладяване и разбиране, които дават резултат в задълбочаването в литературата, също така благоприятстват относително автоматичното и прецизно ниво на разбиране, докато се чете информация от нехудожествена литература.

Критично съзнание

Критичното съзнание, способността да се разсъждава абстрактно и аналитично върху два текста и самият читателски процес, за първи път се появяват в средното училище и продължават да се развиват в зряла възраст.

Пример за критичен вид четене е процесът на четене на част от глава в учебник. Първо, като резултат от първоначалния преглед на главата, читателят трябва да си даде сметка за това как тази част се отнася към цялостното послание на главата. Второ, читателят трябва да прегледа тази част, за да определи за какво се отнася, как е разделена на подчасти и за какво се отнасят те, а също така как тези подчасти работят заедно, за да предаде цялостното послание на тази част. После, читателят трябва да направи детайлно четене на всяка подчаст. Докато ги чете, той трябва да разпознае или синтезира основните й идеи и да ги свърже с фокуса на всяка една подчаст сама за себе си. След това, да свърже детайлите на съответната подчаст с основните идеи. Целият процес е съзнателен; целта на читателя е да контролира процеса на научаване, за да го направи възможно най-ефективен.

НИВО 1: ДА СЕ НАУЧИМ ДА ЧЕТЕМ

Това ниво започва, когато децата са на 4 или 5 години и се запознават с буквите. Съответно, завършва когато детето постигне цялостност в „лесното четене“ – книги, написани с контролиран речников запас и прости изречения. Повечето ученици достигат целите от ниво 1 някъде около втори клас, въпреки че някои деца го приключват още в средата на първи, а други – в средата на трети.

За повечето деца фокусът на ниво 1 е да се научат да декодират. Това означава да научат азбуката и звуковете, които буквите обозначават, да разделят звуковете в реч и да се научат да произнася думите. Тъй като този процес се осъществява в движение, децата също така трябва да се съсредоточат върху четенето им в свързан текст, т.е. „лесното четене“ да бъде на правилното ниво на трудност, за да може детето да развие сръчност и овладяване. Когато се развие овладяването, вниманието на детето започва да се премества върху значението, разбирането на историите, които чете.

Подкрепата и поддръжката на цялото ниво е редовно преживяване на слушането на истории, четени на глас. Когато детето слуша истории, които му се четат на глас, то преживява процеса на възприемане на историята и неговото идентифициране с героите – нещо, което те ще могат да постигнат с четене няколко години по-късно. Резултатът е, че това е основа за връзка с книгите за цял живот, установен още преди детето да може да прочете дори една единствена дума. Развиването на силна и позитивна връзка с книгите е награда сама по себе си; то също подсигурява мотивация за това да поеме предизвикателството да се научи да чете. Не е изненадващо, че децата, на които им се чете много в ранните години, се научават да чета по-бързо и по-лесно.

НИВО 2: РАЗВИВАНЕ НА НЕЗАВИСИМИ ЧИТАТЕЛСКИ УМЕНИЯ

Това ниво стартира, когато детето постигне лекота при „лесното четене“, обикновено някъде във втори клас. По това време детето навлиза в ниво 2 – някои вече са направили прехода от четене на глас към тихото четене, а останалите ще осъществят този преход през предстоящата година. Ниво 2 е завършено, когато детето постигне пълнота в четенето на детски романи, обикновено в трети или четвърти клас, въпреки че някои ученици завършват този процес още във втори клас, а други – едва в пети.

Централният фокус по време на това ниво е да се четат много книги на правилното ниво на трудност, като се направи прогрес от „лесното четене“ към книги, разделени на глави, които са преднамерено по-дълги и без контролиране на речниковия запас или с прости изречения, както е при „лесното четене“.  Четенето и развитието на уменията на това ниво са първоначално съсредоточени върху развиване на овладяването. Учениците се научават как да декодират по-дълги думи, т.е. думи с по три и повече срички, като процентът на тези думи скача от 1-3%  при „лесното четене“ на 5-8% при детските романи. Учениците също така прилагат на практика четене на глас, за да развият пълнотата на това четене. Така се стига и до процеса на „тихото четене“.

Забележете, че пълното овладяване на четенето не само описва функционално ниво от процеса на четене, но то също така характеризира връзката на читател с текст, т.е. читателят е единственият, който осъществява връзката с текста. Например, дете, което е овладяло напълно „лесното четене“, не е задължително да е овладяло напълно четенето на детски романи.

Овладяването продължава да се развива на това ниво, първоначално като резултат от практиката на четене, разбирането става и с учебна цел, и като израстване на съсредоточаването. Когато детето постигне овладяване на книгите, разделени на глави, и нивото на читателски умения, и същността на историята са достатъчни, за да подкрепят изживяването на идентификация и вглъбеност, които до сега били достъпни само когато някой друг е четял на детето. (Докато детето може да преживее идентификация и задълбоченост по-рано, в „лесното четене“, и материала, и по-малко развитите читателски умения са ограничени).

НИВО3: ЧЕТЕНЕ СЪС ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ

Това ниво започва, когато детето постига овладяване на детски романи, обикновено в трети или четвърти клас, въпреки че някои го постигат по-рано, а други – по-късно. Фокусът на това ниво от развитието на читател е върху справянето с четенето на детски романи с постепенно увеличаване нивото на трудност, процес, който помага на детето да развие нивата на овладяване и разбиране, които от своя страна подпомагат идентификацията и задълбочаването. Това, което се постига с идентификацията и задълбочаването върху сърцевината на процеса на четене, т.е. на ниво автоматизиране, е кулминационният момент на всички ранни нива и поднива на читателското развитие. Това, също така, е основата на последващото развитие на един читател.

Когато учениците четат с идентифициране и задълбоченост, процесът е и прозрачен за авторовата визия, и наистина приятен. Прозрачен е в смисъл, че текстът пробужда прецизно пресъздаване на историята в читателската мисъл. Нито дефицитът на умения, нито недостатъците на процеса имат някакво отношение към прецизността на читателското преживяване. Процесът е наистина приятен, защото е преживяване на ниво съучастие без усилия. Няма го усещането за положен труд или някакъв стремеж, които да имат отношение към преживяването.

Развиването на високи нива на възприятие или разбиране прави нещо повече от това да подсигури основата за навика да се чете за удоволствие. Това постижение е също така и основата за всяко по-нататъшно читателско ниво, включващо четене за намиране на идеи и информация. Същите способности на възприятие и разбиране, които дават резултат в задълбочаването в литературата също така позволява относително автоматично и прецизно разбиране при четене за намиране на информация в научна литература.

НИВО 4: КРИТИЧНО ЧЕТЕНЕ

Децата претърпяват физически, емоционални и умствени промени от началото на средното образование и това продължава през висшето образование, до постигането на зрялост. Тези промени им дават нова съзнателна възможност, която първо се появява в средното училище и продължава през гимназията и след това. Тази способност е критично съзнание, способността да се опрат на някого и да се отразят в нечие други преживяване, да мислят абстрактно и аналитично. Тази способност позволява на учениците да навлязат на ново ниво на четене на което се добавят нови, критични измерения към основните преживявания, които вече са представени като резултат от по-раншни развития на читателските умения.

Когато ученик, който е постигнал целите на третото ниво на развитието си като читател и навлезе в четвърто, съществува възможност за развитието на много по-ефективен читателски процес. Ученик с много силна читателска основа, който чете със солидни нива на възприятие и разбиране, ще преживее относително автоматично и прецизно развитие на разбирането без значение дали чете роман или учебник. Но предизвикателствата при четенето на учебник са различни, а относително автоматичното, прецизно ниво на разбиране не е достатъчно.

Способността да се чете критично трябва да се тренира, за да стане по-полезна. Тренирането на критичното четене се базира на метакогнитивни техники, посредством които читателят се научава да упражнява съзнателен контрол над процеса на четене, базиран върху нечие намерение като читател и изискванията на текста. Учениците развиват: способност да разберат как е организиран материалът; способността да определят и синтезират основните идеи; способността да свързват детайлите в главните иде; способността да контролират разбирането и да настроят нивото на четене или препрочитане, когато се налага; способността да си водят бележки; способността да научат тези бележки, за да ги приложат, където е необходимо.