Ина Крейн – „Къщата с петуниите“

Издателство – „Буквите“

Година – 2014

част от 

"Ревюта - 2014 г."

Трудно се пише за приятел. А Ина е приятел, на когото държа, та дори и да нямаме много време една за друга напоследък. Ето защо, с удоволствие приех предложението да прочета новия й сборник разкази преди премиерата му и да споделя своите впечатления. Запозната с творчеството й до момента, с приятна изненада установявам напредъка в начина й написане, пълно овладяване на изразните средства и най-приятната изненада – запазила е човещината в отношенията между героите си непроменени. Те не са идеализирани, нито са издигнати на пиедестал, но любовта, приятелството, предаността (дори и към спомените) са спасителните пояси, с които животът продължава.

В сборника са включени няколко от наградените разкази на Ина, а и самата книга е награда – първо място в раздел „Проза“ за 2013 г. на ежегодния конкурс „По стъпките на лятото“. Можех и да пропусна тези факти, но мисля, че те са най-малкото, което талантът, върху който Ина работи ежеминутно и нейното дисциплинирано отношение към думите заслужават.

Споменах изразните средства и ми се иска да направя кратък обзор на най-впечатляващите.

Преди всичко, това е антропоморфията – персонифициране дори на природните стихии и някои свръхестествени създания (вещици и ангели). Капризно, а според някои и архаично изразно средство. Ето защо, намирам за висше майсторство възможността за боравене с него – слънцето умива очите си в близкия поток, мракът се люлее, влюбеното дърво плаче със сълзи-листа.

Метафорите – самите петунии, за които Ина споделя в послеслова, че са метафора на човешката душа; на танца, на еньовския букет.

Не са пропуснати и етимологичните фигури („стройни моми, за които идвали стройници“).

Ономатопеите – Ина озвучава своя свят, за да му придаде плътност на звуково-графичния принцип.

Характерен за Ина подход е и писането от мъжка гледна точка. Тук проличават и психологическите й умения, защото нито за секунда няма да се усъмните в това, че чувате разказа на мъж. Постига се трудно и както знаете, не спестявам критиките си, ако това не е постигнато.

Разказите в „Къщата с петуниите“ са разделени в четири раздела, „рамкирани“ от два много силни разказа – „Старицата, която вечеряше с Господ“ и титулният „Къщата с петуниите“, в които е квинтесенцията на авторовото послание за повече обич, разбиране и неприбързване в отсъждането, където „малкото е много“ – и по отношение на изразни средства, и по отношение на съдържание. Без значение от това каква е нечия ценностна система и колко пошъл и циничен може да бъде човек, тези разкази няма да оставят който и да е читател безразличен, без да провокира у него хиляди въпроси с готови, но не и поднесени наготово отговори за майчината любов, красивото и грозното, тайнството на невъзможностите и цената, която се плаща за тях.

„Приказно“ е раздел, събрал разкази, в които отдавна забравени легенди, запазили същността си за митични съкровища, магии за любов, тъмни и светли сили, подчинени на любовта, получават нов, съвременен облик, без да се нарушава целостта на мъдростта им.

„Четвърт милувка“ е разделът на наследството – било като предавана между поколенията собственост, било като незабравим танц, танцуван само за един човек, тишината, в която се споделят най-съкровените тайни и уроците по любов от морския бриз и светлата пътека на Луната, която разбулва милиони съдби.

„Ангели“ е разделът на притчите, в които ангелите придобиват всевъзможни форми и на яве, и на сън, за да сбъднат и най-причудливите желания по най-причудливите, съвсем небесни, начини. Възможно е да има и читатели, които да си кажат, че това е възможно само във въображението. А нима то не е материята, от която създаваме своите светове, в които живеем така, както ние виждаме живота?

„Междупулсие“ пък събира разказите за онези същества (не е казано, че трябва да бъдат само хора), които било останали незабелязани, било пренебрегвани, имат своя точен момент, в който сякаш заживяват един различен от обичайния за тях живот. Живот, в който има незаменими хора, колкото и нехаресвани, та дори и отблъскващи да бъдат през останалата част от съществуването си. Патриотичната нотка, милосърдието, спомените под формата на палачинки със сладко и неизменното море от петунии, ще провокират много чувства у читателите, които сигурна съм ще съпреживеят тези паралелни животи на героите.

Накрая, искам да отбележа, че книгата е подготвена много внимателно. Няма излишни разкази, излишни думи и ненужни трикове. Ина Крейн пише изключително грамотно и винаги е отворена за предложения от страна на редактора си – казвам го от опит. Защото тя е автор, който иска да даде най-доброто на читателите си, които приема за свои приятели. А тя знае как да се отнася към приятелите си – с обич, загриженост и без излишно натрапване.