Клифърд Саймък – „Заложници в Рая“

част от

"Ревюта - 2014 г."

Издателство – „Полюси“

Година – 1993

Преводач – Цветан Радулов

„А как може животът (в книгата – живота) му да е празен, когато пред него беше сигурната перспектива за безсмъртие?“

Ще започна с данни за преводача Цветан Радулов. Този мой интерес  беше предизвикан не от някакви върхове в преводаческите му умения, а от абсолютното непознаване на употребата на пълен и непълен член за съществителни от мъжки род, много стилови и граматични грешки и очевидните пропуски в овладяването на пунктуацията. Ето какво намирам за него – „преводач на научна фантастика“ (сайтът „БГ-Фантастика“) и  дисертацията му „Хигиена в Османската империя 16-18 в. Християнският поглед“. В рецензията на този труд се отбелязват слабости като повторения и „липсата на местоимения, прекъснати изрази, недовършени думи: все неща, които spelling check-a на компютъра не може да улови.“ Очевидно г-н Радулов не е взел присърце тази бележка на рецензента си проф. Матанов и допуска същите грешки и в работата си на преводач. С тази малка разлика, че този път книгата има редактор. Може би и издателството търпи критика, при положение, че не отделя средства за коректор?

Колкото до автора, Клифърд Саймък, едва ли има нужда от представяне. Лайтмотивът на романа „Заложници в Рая“ е заложен именно в гореспоменатия цитат и писателят, умел разказвач, та дори и не толкова добре преведен, успява да представи различни гледни точки на нелошата като звучене перспектива за „Вечен живот“. Прави впечеатление усетът към детайла, който Саймък демонстрира, без да изпада в излишно разточителство по този въпрос. Също така, възможността да защити тези гледни точки съвсем хуманно и без да пуска в ход фантазията за сметка на реалността. Сигурно и затова тракането на пишеща машина по време на дело, водено от компютър не звучи нелепо или абсурдно.

От философска гледна точка, заложените в романа възгледи могат да бъдат разгледани като метафори за всяка една епоха от човешкото съществуване – незачитането на настоящето с неоснователна и доведена до невъзможност загриженост за бъдещето; вечният проблем между религия и наука; пренаселеност на Земята и решаването на този проблем; чисто междучовешки отношения, в които не липсват любов, приятелство, но и съперничество, подлост и дори корупция; осъждане на вечна изолация и позор без съд и официална присъда.

Не мога да се въздържа и да не публикувам един цитат, който всеки издател, от една страна би подкрепил, поне на ум и който всеки писател, съвсем гласно, би разпространил:

„... дали вярвам или не няма никакво значение. Работата ми не е да вярвам в книгите, които издавам. Аз вярвам в парите, които те ми носят.“  (коригирано, защото ме беше срам да го публикувам с грешките)

Извод – хубаво е да учите чужди езици и да четете в оригинал, защото добрите преводачи не са толкова много, че да бъдат в състояние да преведат цялата качествена литература на света. Извод-бонус – купувайте книги на утвърдени издателства, доказали, че не спестяват средства за сметка на качеството.