От известно време следя прогнозата за времето, преди да предприема пътуване. В събота, след тичането, проверих какво ни очаква в неделя и, о, ужас, „жълт код“, включително и за маршрута, който си бях начертала. „Да, ама – не!“ (вече култова фраза, а) Като блесна онова ми ти слънце още рано сутринта! Ами сега?! Спрях се на компромисен вариант само за част от маршрута и в 10:15 се качих на влака за Варна, преглъщайки на сухо това, което предвиждам за септември.
Обичам да пътувам с влак. Пейзажите
наоколо; възможността да се пораздвижа, без да преча на никого; мисълта, че съм
предприела един от най-екологичните начини за пътуване – все бонуси, които не
са за пропускане. Ето и няколко снимки, с които потвърждавам част от тях.
Разбира се, не всичко е красиво –
мръсните седалки, непочистените подове и прозорци, лошата вентилация, която би
могла да бъде убийствена във всеки друг сезон, а сега замаскирана от отворените прозорци. Не е нужно, обаче, да
позволяваме това да помрачи добрите усещания.
задушно купе
стискам в шепа
цветчета липа
мъж увесил нос
и все пак колко е близо
небето
Слязох много, много преди Варна. Мездра
ме посрещна със слънце и … графити отстрани на гарата! Истински произведения
на изкуството, нелишени и от чувство за хумор – нещо, което липсва на „сериозните“
творци.
Първата ми цел беше
археологическият комплекс „Калето“. Тъй като в интернет ще прочетете на безброй
места, че се намира в югозападния край на гр. Мездра и/или на 700 метра от
гарата, аз ще ви дам по-простичко обяснение. Излизате от гарата, завивате по
тротоара наляво и вървите все напред. Има табела, която ще ви упъти да минете в
подлез, а отдалече се вее българското знаме, което също би бил добър ориентир.
Входът за „Калето“ е три лева, а
касиерката Силвия ще ви обясни подробно как и откъде можете да минете и ще ви покаже
залите до касата. На мен ми беше изключително приятно да разгледам изложбата на
Снежана – “Snejana
Art” и ви я препоръчвам.
Дворът пред касата е интересен и
съвсем не е за пренебрегване „Къщата за книги“. Ако отидете, можете да занесете
няколко.
И така, поех по стълбите и първо
посетих експозиционната зала „Калето“.
машина на времето
подтичвам неуморно
по стълбите на хълма
Отстрани има достатъчно информационни табели, от които можете да научите много за всичко, свързано с този комплекс, запазил следите от две укрепени селища от каменно-медната епоха и прехода към бронзовата. През 2008 г. е открито „Светилище на тура“. Тур е изчезнал вид бозайник, предшественик на днешните говеда, които вече са два пъти по-малки от прародителя си и лишени от неговата агресия. Турът е бил почитан като езическо божество, което крепяло света на рогата си – причина откритите два черепа да бъдат с рога, забити в земята.
вдишвам дълбоко
тук всеки камък
е история
Следващите заселници на хълма,
върху който е разположен комплекс „Калето“, са древните траки трибали до
завладяването им от Римската империя. Ето защо, там има и римско укрепление,
култов център и укрепено селище. „Ключът на Северозапада“ пък е откритият също там бронзов ключ.
По време на Великото преселение
на народите, славяни, а след тях и Аспаруховите българи, се установяват на това
място, което довело до развитието на старобългарско селище до превземането му,
заедно със самата крепост, от византийския император Василий II. Крепостта е възстановена през Второто българско царство и е
просъществувала до нашествието на османските турци през 14 век.
И така, да обобщим –
археологически комплекс Калето е съхранил няколко културни пласта:
каменно-меден, ранно-железен, римски, византийски, старобългарски.
След „Калето“ се поразходих по
стария път към Мездра, до стадиона, като не пропуснах и „тайните пътеки“ покрай
Искъра.
подведена
от прогнозите за времето
съскат с облекчение
стъпалата ми в реката
После, се върнах в Мездра. Първо се отбих до църквата „Св. вмчк. Георги Победоносец“. По обратния път към гарата, ще видите табели, една от които е към храма, чийто основен камък е положен на празника Преображение Господне през 1930 г., а освещаването му е било на 8 май (тогава се е падала Томина неделя) 1932 г. Проектът е на архитект Петър Дограмаджиев, а иконите от „царски ред“ са на професор Дечко Узунов. Главните дарители наследниците на индустриалеца Тодор Балабанов. Прекрасен е дворът с плодни дръвчета
узрели кайсии
крадците предупредени с пръскане
на отровни препарати
Наистина ли? До там ли стигнахме,
да крадем от подобно място? Благодаря за чешмата с толкова вкусна вода!
Улицата от църквата надолу ме отведе до парк „Алеята“, от който съм особено впечатлена. Места за почивка, чешмички (е, не всички работят) и Галерия от каменни скулптури, най-впечатляващите (за мен, разбира се), които успях да снимам. Пълна информация можете да намерите на много места в нета като например това тук.
И така, изпълнена с нови впечатления, добре похапнала слънце и въздух, се качих на пътнически (аз ги харесвам) влак към София и си отбелязах важна информация за следващото ми пътуване в тази посока, но с други цели.
престой на влака
научавам още две
семейни драми
За кратко, заваля дъжд, но нищо
общо със страховитите гръмотевични бури. Колкото да видя
облачно
жена с дъждобран
пасе кози
Слънчева София си беше на мястото
и скоро си бях у дома.