В 7:35, влакът за Бургас тръгна от София. Този път, целта ми беше Пирдоп. Точно в 8:45, по разписание, вече бях на гарата. Оттам до първата ми цел, а именно - Еленската базилика, са 6.100 км. (по Strava). Нужен ми беше моят Стронцо, колкото да ме изведе от града, в посока Бургас.
Преди табелата за край на населеното място, се усмихвах на Скалата и едноименното "Кръчме" зад нея, на моста над Пирдопската река и на гледките, а само 200 метра след въпросната табела, вдясно, е паметникът на Христина Морфова. Българската оперна певица, сопрано, чийто глас обхващал цели три октави, е починала на 1 юни 1936 г. именно в Пирдоп. Оставаха ми по-малко от 4 километра, така че можех да снимам спокойно, уверена във възможностите си. Минах под ж.п. прелеза, по пътечка, паралелна на главния път, който не е натоварен.
Ето я и табелата, указваща завой наляво за базиликата. Едно малко и важно уточнение - остават по-скоро около 1.800 км., отколкото обявените 800 м., но това съвсем не е проблем, нали? Вече се виждаха камъните под невероятните дървета отстарни на пътя. Те са останките от местността Еленско, на чиято територия е имало 20 тракийски могили. Наследниците на тракийците са живели на същото място до VII век. Следват около 300 години, през които няма данни за заселници и едва тогава градът е възстановен от дошлите българи.
Вдясно, малко преди останките от базиликата е параклисът "Свети Пророк Илия". Доказано е, че тук, по време на Втората българска държава, се е намирал манастирът със същото име, който е бил и културно средище.
Самата Еленска базилика датира от IV век (интересен е паралелът с античните храмове в София, за които разказах в т.5 от втора част на "Бижутата на София") след утвърждаването на християнството от император Константин I Велики. Тя е била използвана и като манастирски храм, а в една от нишите ѝ е открита книгата "Пирдопският апостол", съхранявана днес в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София. Манастирът и базиликата са били разрушени през 1700 г. от османските нашественици. Понастоящем останките са укрепени, а базиликата е обявена за паметник на културата с европейско значение и е в списъка на защитените културни обекти на ЮНЕСКО. Само не разбирам как при всичкото това богатство, между руините има кравешка ... тор, да бъда по-мека в изказването си. Защо, хора, защо?!
Точно под базиликата е Еленската река, която образува красиви водни каскади, които виждате на колажа.
Както обикновено, връщането отне по-малко време и вече в Пирдоп, посетих църквата "Свето Успение Богородично" - най-старият възрожденски паметник в района, датиращ от 1819 г. , издигнат върху останките на стар опожарен храм. След като е била неколкоратно ограбвана, църквата е била обновена през 1887 г. и реставрирана през периода от 1997 до 2002 г.
.jpg)
Историческият музей в града беше затворен и успях да снимам само отвън. Той е архитектурен паметник на културата от местно значение. Намира се в Лукановата къща, строена от 1870 до 1872 г, и е принадлежала на семейството на Лука Хаджипавлов - възрожденски учител. След Освобождението, в нея е било уредено първото българско общинско управление. През втората половина на ХХ в, след като е сменяла предназначението си неколкократно, къщата е била отчуждена и там е обособена музейна сбирка. Знае се, че има 8 зали и фоайе.
А каква красавица е гарата в Пиродоп! Оставаха ми още 30-на минути до влака към София и успях да снимам и да потърся информация. Построена е през 1952 - 1954 г, в така наречения "неовъзрожденски стил" и е огледален образ на гарата в Златица. Гигантските секвои около нея са засадени още през 1930 г. и са защитени от Закона за опзване на околната среда.
Влакът, обявен за 13:03 минути тръгна с две минути по-рано (о, чудо!) и в 14:30 слязох на Централна гара, София. Е, маршрутът си го биваше - ето и извадка от "Strava"
източници: табелите край обектите и "Уикипедия"
