Това е един много, много лек маршрут, който е почти като разходка в парка, но въздухът е още по-чист, а хората все по-рядко срещани. Бях се засилила за Черни връх, но към него се отправи голяма група. Нямам нищо против хората, дори съм изключително социален човек, но има моменти, в които ми е хубаво да се разхладя и раздвижа съвсем сама. И така, потеглих аз по обичайния маршрут с колова маркировка, която трябваше да се срещне с посестримата ѝ от Железница, но оставих групата да се наслаждава на своето време и продължих направо, към малката, но увеличаваща се номерация, минаваща през местността "Торфено бранище", което е на цели 1000 години. Не се отклонявайте от пътеките - избирайте по-малко мучурливата, но се движете близо до колчетата, - защото на места достига до 2 метра. Още една от причините преминаването през бранището да е забранено. Мъхове и водорасли, храсти и тревисти растения, сред които има и насекомоядни, са отстрани на пътеките. Скоро стигам до заслон "Ушите", само предверието на който е използваемо и то в екстремни условия. Качих се и на върха над него, който е много силно казано "връх" - едно хълмче за скок-подскок, но тревата от двете страни на пътеката ми стига до рамото (от нисичките съм аз), а камъните, върху които се стъпва, искат съсредоточаване и внимание. Аз лично не се досещам за по-добър начин за "медитация в движение". После се върнах по коловата маркировка до разклона към "Морени" и бях на спирката само 5 минути преди тръгването на автобуса. Чудна разходка за половин почивен ден. После и работата някак върви още по-леко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар