Неделя. Горещник. Имаме нужда от разхлаждане. В 8:50, безупречен по отношение на спазване на разписанието, автобус 67 потегля за Симеоново и в 9:20 включвам "Страва" да засече прехода ми, който само леко съм щрихирала в съзнанието си, но съм склонна на всякакви промени. Тръгвам по единствената възможна улица над последната спирка на автобуса, "Витошки езера", завивам по "Панорамна" срещу една прекрасна кръгла къща и в края на тази улица, вляво, е "Мишкова орница", която отвежда директно до езерата. Те са 4 - две едно над друго вляво (освен ако не ги броят за едно) в края на орницата, третото е малко по-нагоре, вляво (на общо 2 км. от началото на маршрута), а четвъртото преди този мистичен заслон, който ще видите на снимките по-долу. До тук маркировката, въпреки че не е необходима, е жълта. Над него, пък, е началото на нископланинската обходна пътека на Витоша със синя маркировка, която ме отвежда до Горен Алеков водопад, продължава напред и води към Драгалевци. Отклонението за Драгалевци вдясно е с червена маркировка. Аз спрях до "Разклона за лифт Драгалевци". Не се отклоних към манастира, тъй като миналата година ви разказах за посещението ми до него тук. Вече запозната с разписанието му, се качвам на автобус 66 до м.с. "Витоша", където точно в 12 се качвам на метро. Приятно, разхлаждащо и леко приключение. Като за неделен ден. Горещник при това. Общото разстояние е 7 км., което взех за малко под 2 часа, тъй като се изкушавах да спирам и да снимам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар