Не знам дали си спомняте, че вече посетих Бонсови поляни и горнобанския манастир „Св. Св. Кирил и Методий“ през ноември 2022 г.? Можете да си припомните това пътешествие тук. Защо ли? Освен, за да го направите и вие, както много хора споделят, описанията на пътешествията ми са ги вдъхновили, и за да изпълня този път споменатото в него изкачване на връх Дупевица – първенецът на Люлин планина Стигнах до хижа „Бонсови поляни“ само малко след паркинга на последната спирка на рядко минаващия и то само в почивни дни автобус 103. Придружена от кучетата им, поех към върха по пътеката с добра маркировка. Четох какво ли не в нета, но маркировка има, неминуемо се намират слънчеви участъци, но не те са преобладаващите. Ориентир също така е кулата на мобилен оператор, но не завивайте към нея вдясно, а продължете по пътеката вляво, където има и табела – предпоследната по маршрута. Ако се отклоните към кулата, пак ще стигнете, но ще се помотаете около сградите на някогашните военни поделения. Обаче, със сигурност остават не повече от 50-на метра тях. Не е голяма работа, а и не е кой знае колко изкачване, но си е тръпка и предизвикателство. Височината му е 1256 метра и денивелацията от последната спирка на 260 е 557 м., иначе има-няма 315 м. Колкото до смешното име, всъщност, има легенда, според която името на върха е било Допеевица – когато го изкачи човек и му се допява. После, шегаджия го преименувал и нали сме българи, обичаме да се смеем на всичко, което не ни засяга пряко, така и си останало. Предлагам няколко разстояния от последната спирка на автобус 260:
-
До табелата
за край на Горна баня е 1.700 км.
-
До началото
на изкачването – 4.800
-
До
хижата „Бонсови поляни“ – 5.100
-
До
върха – 9.100
Ето и снимки, включително и тази на маршрута ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар