Мая Кисьова – „Майска утрин“

част от "Ревюта - 2014 г."

Издателство „Изток запад“

Година – 2014 г.

Първата ми среща с Мая Кисьова беше при едно от представянията на мултимедийния спектакъл „Безопасни игли“ от 105 хайку на Петър Чухов на три езика – български, английски и руски. Тъй като обичам и театъра, и хайку, може би ще Ви прозвуча пристрастно, казвайки колко възхитена бях от този спектакъл, но сигурна съм, че тези от Вас, които са имали възможността да го видят, ще споделят същото впечатление. Да, Мая е професионална актриса и режисьор и няма никакво съмнение, че изпълнява ролята си безупречно, но това, което ми направи впечатление, беше нейното отношение към тази капризна, но и предизвикателна форма на поезия. Докато гледах спектакъла, си мислех дали и тя не е опитвала да пише хайку (все още не знаех нищо за нея), убедена, че това отношение към тристишията предполага много добри стихове. Когато се прибрах, все още изпълнена с впечатления, потърсих информация за Мая Кисьова и с удоволствие установих, че тя наистина пише хайку. Не опитва. А го пише по правилата на световни майстори, внасяйки своето фино усещане за света и случващото се в него. Последващите ни срещи на събития, свързани с хайку, утвърдиха впечатленията ми за авторката.

Когато Мая ми предложи да рецензираме взаимно книгите си, приех безрезервно. Докато четях двуезичната „Майска утрин“, обаче, се замислих дали ще мога да предам точно впечатленията си от тези нейни стихове, тъй като именно онази недоизказаност, която прави едно тристишие хайку не бива да бъде нарушена от повече думи. От друга страна обаче, добрите стихове в този жанр дават една неограничена свобода на читателя да интерпретира казаното по свой начин и да съпреживее момента, който е пропуснал, но авторът е уловил и споделил с него. Това е лично общуване, не много подходящо за рецензия, но достатъчно наситено, за да бъде подминато и книгата да бъде забравена.

Логично, предвид заглавието, първите хайку са посветени на месец май. Месец май, който традиционно (а някои биха казали и – шаблонно), се свързва със зеленина, събуждане за нов живот, ново начало. Хайджинът обаче вижда всеки един детайл от този нов живот и го снима с думи, които не винаги е лесно да бъдат уловени. Почти невидимото перце, голият охлюв, скрит в зелево листо, но и изгубената перла, топящият се лед, с които Мая плавно преминава от промените в природата към промените в чисто човешките отношения и най-красивата им проява, любовта, ни въвеждат в същия този свят, в който живеем и ние, но никога не сме виждали точно по този начин.

Често съм чувала да се повдига въпросът, редно ли е човекът да застане в центъра на един хайку стих, след като основното предназначение на този жанр е да улови промените в природата. А нима човекът не е част от природата? Нима не се променя с всеки изгрев и залез, с всяко вдишване, с всеки задържан дъх? Част от еволюцията на тази, същата, природа сме и ние, човешките същества, които не винаги забелязваме промените вътре в нас, а и около нас. Точно това развитие на човека проследява Мая в „Майска утрин“ и ни предлага своя поглед върху тези промени.

Сезоните се сменят в хайку стиховете в „Майска утрин“ и някак си ненатрапчиво, но не и незабележимо, присъствието на месец май с цялата си красота и символика, се вмъква между редовете и запазва реалистичния и красиво поднесен обрат в човешките отношения.

Чувствени, дълбоки, с много възможности за интерпретация, хайку стиховете в „Майска утрин“ са едно пътешествие, което всеки читател, без значение от предпочитания си жанр, би бил щастлив да предприеме. Така, ще види и своите сухи куфари на летището, и златния пясък, и Колизеума, и още много места, за които дори не е предполагал, че съществуват, въпреки че е минавал стотици, ако не и хиляди пъти през или покрай тях. Подредени изящно, тези стихове може би не бяха направили толкова силно впечатление, ако се четат разхвърляни в интернет пространството. Не защото сами по себе си не са добри, напротив. Магията, обаче, е именно в тази подредба, която Мая и екипът, допринесъл за сбъдването на книгата, са избрали. Те вече се превръщат в спектакъл, изигран с едно от средствата, които Мая владее изключително добре – думите.

Оставям за финал, но не омаловажавам, наградите, които Мая е получила именно за хайку. Със скромността, характерна за всеки хайджин, тя не парадира с тях, но наистина те са наистина впечатляващи. Освен наградите на Българския хайку съюз на организираните ежегодни международни конкурси, отразени на хайку конференциите, авторката получи сериозни признания и в Япония, което е може би най-мечтаното постижение за всеки, който някога е опитвал да напише уж простичките, но толкова взискателни три реда.