Издателство – „Gaiana book&art studiо“
Година – 2014
част от
„... събитията в
живота се случват по някаква своя логика, която не винаги разбираме.“
Срещите с Димитър Цолов – Доктора са
обогатяващи. За първата му, двойна, книга „Пет приключения на витек Диман“ и
„Космическото пиле“ Ви разказах тук. Ето че
приблизително година по-късно, едно от предпочитаните от мен издателства решава
да създаде колекция „Дракус“, за която казват, че е „логическото продължение на списанието, което ще даде възможност да
представим пред вас по-обемни творби – повести, новели, романи или цели
сборници с разкази.“
Този роман е бил написан през 2012 г. за един конкурс
и влязъл в първата десятка, а Док, както го наричаме приятелски, е подхождал към
писането съвсем сериозно, дори професионално към самото писане, както казва в
това интервю.
И така, накратко сюжетът – в полис
Кръстовище съществува Клиника за митологични създания. Превозните средства са
летящи килимчета и пневмобили. Героите са върколаци, вампири, псевдовампири, самодиви-парамедици,
кукери, нестинарка – съпруга на главния герой и хора, които съжителстват с всички
аспекти на това взаимодействие между тях: любов, приятелство, вражда, войни и
т.н. Главният герой се оказва въвлечен в една от тези войни и тогава вече
действието поема в посока, която и самият той не е очаквал. Тук е моментът да
спомена, че аз съм една от привърженичките на използването на митологични
създания и от нашия фолклор във фентъзи и хорър произведенията, но не отричам,
че подходът трябва да бъде много деликатен, за да не се стигне до абсурдизми от
типа на бързо разпространилия се клип в социалните мрежи, в който млади хора
играят хоро на музиката на AC/DC. За едни
е очарователно и интелигентно, за други -„цървулско“. А Док успява да запази
баланса между тези крайности и струва ми се, че ключът е в доброто му чувство
за хумор и овладяването на емоциите.
Антагонисти и протагонисти си сменят
ролите, авторът запазва харизмата на злодеите, с което поддържа интереса на публиката
така, както само майсторите в различни сфери на изкуството го могат. С това ми
напомня за едно интервю с големия режисьор Мартин Скорсезе, в което беше
попитан дали не се чувства отговорен за очарованието на злодеите, което имат
героите му. Работата на твореца е да постигне реалистично пресъздаване на
невъзможното, а кой как ще го приеме, е въпрос на личностни характеристики на
самата публика.
В романа минало и бъдеще са
преплетени в едно цяло, без да става досадно за читателите. Неминуем момент, в
който героите добиват повече плътност и обосновават своите постъпки по начин,
който отново доказва професионализма на автора и сериозния му подход към
писането, без „да се взима на сериозно“ (най-тежкото обвинение към един
писател).
Изразните средства, използвани от
Димитър Цолов, са традиционни и той не е от привържениците на създаване на
нови, тъй като владее достатъчно добре познатите ни, но и доста капризни
метафори, епитети, сравнения. Образуваните етимологични фигури са премерени и не
са самоцел. Точно те помагат в поддържане на усета към детайла, който често е
пренебрегван от непрофесионални (колко ли са пък професионалните) писатели у
нас. На места Док, съвсем логично, предвид професията си, вмъква и медицински
термини, но вместо да се надсмее на читателя и да го остави да търси значението
им, той пояснява веднага какво има предвид.
Точно уважението към читателя,
съчетано с подходящия стил на изразяване и приятното чувство за хумор, въпреки
достатъчно сериозната тематика, са ключът към успеха на книгата, в който не се
съмнявам. Тук има по нещо за любителите на всички жанрове – фентъзи, с приказни
елементи; хорър – „гази в реки от кръв“, но и се разчупват клишета; приключенски,
с битките между рзличните групировки; криминале, с нужното поддържане на
напрежението в решаването на сложен проблем; дори на любовна история – без
излишни залитания.
Няма коментари:
Публикуване на коментар