понеделник, 8 декември 2014 г.

Димитър Цолов – „Клиника в средата на нощта“

Издателство – „Gaiana book&art studiо“
Година – 2014

част от 

„... събитията в живота се случват по някаква своя логика, която не винаги разбираме.“

Срещите с Димитър Цолов – Доктора са обогатяващи. За първата му, двойна, книга „Пет приключения на витек Диман“ и „Космическото пиле“ Ви разказах тук. Ето че приблизително година по-късно, едно от предпочитаните от мен издателства решава да създаде колекция „Дракус“, за която казват, че е „логическото продължение на списанието, което ще даде възможност да представим пред вас по-обемни творби – повести, новели, романи или цели сборници с разкази.“

Този роман е бил написан през 2012 г. за един конкурс и влязъл в първата десятка, а Док, както го наричаме приятелски, е подхождал към писането съвсем сериозно, дори професионално към самото писане, както казва в това интервю.

И така, накратко сюжетът – в полис Кръстовище съществува Клиника за митологични създания. Превозните средства са летящи килимчета и пневмобили. Героите са върколаци, вампири, псевдовампири, самодиви-парамедици, кукери, нестинарка – съпруга на главния герой и хора, които съжителстват с всички аспекти на това взаимодействие между тях: любов, приятелство, вражда, войни и т.н. Главният герой се оказва въвлечен в една от тези войни и тогава вече действието поема в посока, която и самият той не е очаквал. Тук е моментът да спомена, че аз съм една от привърженичките на използването на митологични създания и от нашия фолклор във фентъзи и хорър произведенията, но не отричам, че подходът трябва да бъде много деликатен, за да не се стигне до абсурдизми от типа на бързо разпространилия се клип в социалните мрежи, в който млади хора играят хоро на музиката на AC/DC. За едни е очарователно и интелигентно, за други -„цървулско“. А Док успява да запази баланса между тези крайности и струва ми се, че ключът е в доброто му чувство за хумор и овладяването на емоциите.

Антагонисти и протагонисти си сменят ролите, авторът запазва харизмата на злодеите, с което поддържа интереса на публиката така, както само майсторите в различни сфери на изкуството го могат. С това ми напомня за едно интервю с големия режисьор Мартин Скорсезе, в което беше попитан дали не се чувства отговорен за очарованието на злодеите, което имат героите му. Работата на твореца е да постигне реалистично пресъздаване на невъзможното, а кой как ще го приеме, е въпрос на личностни характеристики на самата публика.

В романа минало и бъдеще са преплетени в едно цяло, без да става досадно за читателите. Неминуем момент, в който героите добиват повече плътност и обосновават своите постъпки по начин, който отново доказва професионализма на автора и сериозния му подход към писането, без „да се взима на сериозно“ (най-тежкото обвинение към един писател).

Изразните средства, използвани от Димитър Цолов, са традиционни и той не е от привържениците на създаване на нови, тъй като владее достатъчно добре познатите ни, но и доста капризни метафори, епитети, сравнения. Образуваните етимологични фигури са премерени и не са самоцел. Точно те помагат в поддържане на усета към детайла, който често е пренебрегван от непрофесионални (колко ли са пък професионалните) писатели у нас. На места Док, съвсем логично, предвид професията си, вмъква и медицински термини, но вместо да се надсмее на читателя и да го остави да търси значението им, той пояснява веднага какво има предвид.

Точно уважението към читателя, съчетано с подходящия стил на изразяване и приятното чувство за хумор, въпреки достатъчно сериозната тематика, са ключът към успеха на книгата, в който не се съмнявам. Тук има по нещо за любителите на всички жанрове – фентъзи, с приказни елементи; хорър – „гази в реки от кръв“, но и се разчупват клишета; приключенски, с битките между рзличните групировки; криминале, с нужното поддържане на напрежението в решаването на сложен проблем; дори на любовна история – без излишни залитания.



Няма коментари:

Публикуване на коментар